За увереността и страха

Това е една статия, която писах преди година. Не си спомням точно, какви бяха мотивите ми, но се получи добре. Вижда се една обратна точка, в начина на мисленето ми … подкрепящо до някъде и предният ми пост.

————————————————-

Всъщност, съм доста горд със себе си. В последно време се случват доста неща, дори не искам да започвам да описвам. Доста наясно съм и с целта си в живота … за начина, по който искам да се развият нещата в него.

Всички ние сме тук за да търсим щастие, нали така казват … Нашето съзнание, е създадено, така че да ни кара да се чувстваме добре за всичко, което увеличава възможността ни за оцеляване и размножаване.

Дали съм щастлив през цялото време?! Не! Но винаги си има надежда.

В момента съм сам в къщи. Така ще е за няколко дена…. Мисля, че е полезно да имаш малко самотно време.

Не искам да се презадоволям, но искам да съм доволен. Искам да съм доволен с моята човечност.

Снощи излизах. Бях на няколко събирания, в случая – дискотеки/клубове. Дали ми харесва да излизам така и дали си прекарах добре?! Да, харесва ми, но защо ми харесва?

Някой хора се опитват да бъдат в добро настроение преди да излязат. Искат да бъдат така за да си прекарат добре. Не мисля, че нещата стават така. Отиваш на парти и позволяваш на настроението там и другите хора, да те .. “сложат” в това настроение. Нали за това го правиш.

Какво е правилното настроение?! Някой казват, че е увереност. “Само да имах увереност”. Не е това, ние сме създадени да се страхуваме, да се чудим. За това трябва постоянно да се климатизираме в тези чужди среди – срещането на нови хора, доброто време, което прекарваме заедно и т.н.

Според мен трябва компетентност. Да знаеш как да си прекараш добре, да знаеш как да комуникираш с другите хора, как да живееш собствения си живот.

Ако скачаш от самолет, не ти трябва увереност, трябва ти компетентност. Не искаш да се разбиеш на земята, без да дръпнеш онази връвчица, нали?! Представете си когато сте на басейн и трябва да скочите за пръв път. Знаете, че водата е студена и когато влезете в нея ще ви е неприятно и дискомфортно. Но когато скочите няколко пъти и престоите малко в нея, ви става приятно. След това скачането в басейна става забавно…вече си мокър.

Но когато се прибереш и на другия ден отидеш отново на басейн. Отново се появява същия страх. Същия дискомфорт. Нормално е да изпитваме страх. Хубаво е обаче, въпреки този страх, да го осъзнаваме и да се преборваме с него. Някой беше казал – “Feel the fear and do it anyway” (Изпитай страха и го направи въпреки това). Даже има и такава книга. Трябва ви разрешение да изпитате страх ли?! Ок, изпитвайте го, но не се оставяйте на него. Ето ви го … погледнете ме в очите следващия път, когато се видим и ще имате това разрешение. Страхуваме се … понеже така сме създадени. Все пак сте част от този 6.5 милярден социален кръг наречен – човечество. Разкривайте го, разследвайте го…

Това е самотното ми време сега … с вас. Дали ще излизам?! За сега – не. Но знам, че ако изляза тази вечер. Ако се облека, ако си оправя прическата, сложа си парфюм и изляза ще правя това, за което съм бил създаден – да бъда сред други хора. Само че искам това време да бъде игриво и забавно. Искам да изкарам най-доброто от другите, иначе на мен ще ми е скучно, нали?! …

… Като се замисля … всъщност … излизам!

Да живееш в Транс…

От два дена, се чудя как да напиша тази … статия. След като се върнах от Sax, снощи бях решен че ще я напиша и все пак, на екрана оставаше единствено едно празното поле, съблечено от думи. Чудех се, какво ми става и защо по дяволите не мога да изкарам и една проста дума и в крайна сметка стигнах до отговора.Това, което прави писането ми истинско е импулсът. До сега за всички добри мои статии ме е подтиквал някакъв вътрешен инстинкт или емоция. Дали ще е щастие, гняв, гордост, съчувствие или желанието ми за изява, няма значение. Важното е че е истинско, а не плод на въображаем идеал за величие. Не бих могъл да съм щастлив, ако не намирам начини да изразявам себе си.

Усещах, че съм изтървал момента и каквото и да напиша ще бъдат просно празни приказки.

И в този момент се появи баща ми, действайки като успял, узрял мъж, отключвайки агресията ми. Сега когато огъня вече гори в мен, музата е на лице, знам че това няма да са празни приказки … не и за мен.

В края на предния си пост, ви обещах да пиша за една … болест, която вече е засегнала по-голямата част от хората. Това е, че най-малко 95% от хората днес живеят в транс, ден след ден. Времето си минава, нищо не се променя, транса става дори по-дълбок. По-един много тънък начин, всичко е измамно – всичко което трябва да е полезно и добро за нас ни превръща в нещастни хейтъри, а от друга страна, само освободените се отдават на живота си, живеят истински, без значение дали следват поредица от правила и закони.

Транс. Събуждане, закуска, работа, обяд, работа, вечеря, сън … и повтаряме. 7 думи, описват живота на 95% от обществото. Ще ви дам още няколко думички, с които ако замените някои от тези в предния пример, ще получите вашия живот. Училище, учене, колеж, университет, забавление, секс, пари, коли, хобита, интернет. Ако нещо не пасва, значи … честито, вие може да сте един от свободните хора, на тази земя.

The Trance of the Society

Една от най-големите иронии, които съм разбирал е, че само когато започнат да те мразят определена група, значи само тогава си успял, направил си нещо голямо, то е забелязано и сега си мразен поради факта. Омразата като че ли е просто една шибана рационализация, с която се оправдаваме, че не сме също толкова добри, като някой друг. Отрицанието е следващата форма и тя се вижда най-ясно, когато кажете на някой за ваше постижение и той го отрече явно. След отрицанието, често се поражда и омразата.

Една от жертвите, притежаваща горните симптоми са повечето привидно добри, мили, умни, безопасни и „приятни хора“. Всички сте ги виждали и първото нещо, което се забелязва е залепената изкуствена усмивка, а мен нищо не ме кара да гледам с лошо око на някой, от изкуствената усмивка. Никога няма да направят нещо за да ви попречат видно, нито ще се опитат да ви обидят. Следват наложените правила, там където няма такива си налагат свои. Проблемите се решават с нови правила … „не трябва да правя това и това, понеже тогава еди-си-какво”. До момента, в който живота им се преврща в затвор от ограничения, указания и „правилни” действия.

Всеки ден е един и същ, без вникване в истината, без търсене на някакво освобождаване, на някакво разбиране за това което става наоколо. Опитват се да получат одобрение, любов или каквото и да е, чрез добри дела и себежертва, което си е един вид манипулация. В същото време обаче биват манипулирани от тези останали 5% хора, които са озъзнали социалната динамика. Дълбоко се поражда и тази омраза, за която говорихме, само че те не биха я показали, нали са добри и милички.

С възрастта идва големия парадокс. Защо по дяволите, след като са следвали всичко което семейството, обществото и медиите са им казвали, не са щастливи?! Какво липсва?! Освен това вече има отговорности, хора за които да ги е грижа, работа, проблеми. Само, че никога не се стига до корените на проблема, никога не се вижда причината. Трансът вече става ад, но след от толкова здраво изграден затвор, трудно се излиза.

В днешно време трудно се намира страст, решеност и отдаденост на някаква идея. Мъжете не са мъже, а порастнали момченца. Важната връзка баща-син е изчезнала. Вслушваме се повече в рекламите, отколкото в собственото си сърце. Ако пичът от билборда държи 2 бири, изглежда супер весел и до него стоят 2 супер-яки-мацки-с-големи-цици, отиваме и си купуваме такава бира и чакаме щастието да ни сполети. Кефим се за 5 минути и пак сме нещастни.

Прекарваме дните си на автопилот, мислейки за миналото или за бъдещето, без да обръщаме внимание на настоящето. Времето минава и едва, когато остареем се сещаме колко много сме изгубили. В източната култура има един много интересен момент. Най-добрия начин по-който може да прекарваш времето си за тях е „To be present” или „Да бъдеш в момента” казано най-добре на Български.

„Да си в момента” означава да забелязваш всичко, около себе си. Тогава егото изчезва и остава само „азът”. Вътрешният глас го няма, миналото и бъдещето са незначителни, това което има някакво значение е само настоящето. Сигурно сте говорили с човек, който е толкова съсредоточен в момента, все едно попива всичко, което му казвате. Гледа ви право в очите, не се разсейва с отминали или предстоящи събития. Такъв човек е в момента…

Хората стават се по-изгубени и ограничени. В тези дни имаме адски развита технология и все пак компютрите са се превърнали в четирицифрено струващи чекиджийници! Интернет трябваше да ни освободи и да ни демократизира, а това което стана е 24 часов достъп до детска порнография. Хората вече не пишат, а чатят или пък текстват. LOL това, LFMAO онова – без пунктуация, без граматика. Комуникацията в интернет се добрижава повече то това как първобитните хора са общували, вмество днешните цивилизовани народи.

Просто се изнервям от факта, че голяма част от хората наоколо са социално деградирали и не правят нищо по въпроса. Нямат цел, която да следват страстно, не създават, не се изразяват, а просто следват тълпата.

Както обещах, следващия път ще си поговорим за Студентски град!

Тази статия е написана под звуците на PIF – Mirror of my soul!

Ново начало …

Сигурно се очакваше скоро да се появи нов блог под името „Im2ortal“, след като старият изчезна безследно, както се случи с предният ми блог, както се случи и с по-предния, за който обаче малко хора знаят.

Доста време измина, от момента в който създадох първият си пост за собствен блог. В първият си блог, пишех на английски, най-вероятно понеже ми е било неудобно от мислите ми и от това което съм имал да кажа. Следващият ми блог, нарекох Im2ortal’s Zone, като идеята беше това да е моята зона, в която да пиша каквото ме тормози и така нататък. Имаше доста интересни постове, а сайта този път си беше на Български. И въпреки малката крачка напред, все още премълчавах доста неща. До преди 2 месеца притежавах сайт на име Im2ortal.com. За този сайт си бях дал като за цел, да достигне 100-тина уникални посещения на ден. Това стана и тогава мотивацията ми да се занимавам със сайта изчезна. Скоро хостинг планът, който имах изтече, а с него загубих и домейна си. Im2ortal dot com ме изкара много извън зоната ми на комфорт, тъй като публично изказах неща, които принципно пазех само за себе си, но все още нещо ме спираше да говоря това, което исках изцяло – стараех се, сайтът да държи някакво приличие.

Ето я – Зоната на Im2ortal, само че 3-та част. Този път – пълен напред, бях достатъчно време онлайн, за да спре да ми пука. Това, което ще намерите тук ще бъде хаотично, импулсивно, забавно, понякога арогантно … може да не ви хареса, но още по-възможно е точно обратното.

Искам да обърна малко внимание на техническата част. За разлика от предният ми блог, този е хостван безплатно в wordpress.com. Поради тази причина нямам голяма свобода в управлението му, най-вече върху начина по който изглежда, понеже нямам достъп до сорса. Не мога да добавям и нови функции… но пък поне ще мога да се съсредоточавам върху писането.

Следващите теми, които ще засегна са:

- Ще говорим за нещо, подобно на болест от която страдат над 95% от хората на земята, без дори да го осъзнават.

- Студентски град и Амнезията на един народ.

- Най – вероятно ще се раздрънкам, как нямам търпение да се сдобия с електрическа китара … но това не е толкова важно!

Кой е „той“ … ?!

Цигарения дим бавно се разстила към тавана на тъмната стая. Столицата е вече утихнала, докато дъждът се ръси леко, носейки свежо ухание след себе си. Няколко светлини се прокрадват през прозореца, отразявайки се красиво на стената до мен. Времето, като че ли е спряло, докато аз седя и се наслаждавам на атмосферата, на момента и на мига, който имам само за себе си.

Преди повече от две години, бях написал едно есе, тема на което беше любовта. Сега, когато го чета и си мисля, че го е писал друг. Мога да опиша тези две години с една проста дума – луди. През тези два дена, в които имам повече време да погледна миналото, дойдоха няколко реализации, за това колко съм се променил и колко различно виждам в момента.

Напоследък желанието ми да изживявам всеки един момент, да грабя от живота с пълни шепи и да виждам красотата във всичко около мен нараства със всяка изминала седмица, всеки изминал ден. Тези, които ме познават, виждат някой от главните ми черти. Импулсивен, на моменти хаотичен, винаги готов да търси нови приключения, превръщани след това в забавни истории.

Преди две години, гледах на любовта, като на емоция, като чувство, което описвах, като привличане между двама души. Сега ми е трудно да нарека, този емоционален отговор, който имаме вграден в себе си от древни времена, породен от интимноста между двама.

В момента виждам любовта като – изкуство. Иска се умение, практика, отдаденост, креативност …

Но в модерните времена, рядко имаме време за изкуство. Вмество това се отдаваме на моментно задоволяване, което утолява жаждата ни за кратко. Живеем живота си, като в транс, редейки дните си, като в броеница, чакайки да дойде края.

Голяма моя тайна е, че през последните години наблех на това, да живея живота си, като ученик на любовта, ученик на привличането. Това е една моя страст, за която отделям време всеки ден. Едно от най-красивите неща на този свят е интимността.

Едно от тъжните ми открития е, че много от жените днес таят горчиви чувства в себе си. Те не получават достатъчно страст, за която така копнеят. Истинските мъже са рядкост, почти на изчезване. Най-интересното обаче е това, как всяка жена се отваря различно на някой мъже и как те получават тези привилегии, които като че ли са излязли от някой роман.

Мъжете от своя страна, имат предубеждения за жените. След редица неуспехи, започват да се таят странни идеи, лека омраза, която никой не си признава. Разочарования, породени от собствени грешки и идеали.

Но всеки истински любовник в историята, както и тези, които се движат в света имат няколко общи черти.

Той е приятел на жените, възхитен от начина, по който те се носят из света и по начина, по който го окупират. Тяхната есенция го подсилва и в отговор, той не може да направи друго, освен да им се радва.

Той знае, че жените разбират веднага, ако са в присъствието на мъж, който искрено харесва жените, който мисли, че са красиви, кара ги да се чувстват прекрасно и им се възхищава.

Той не изпитва нужда, да се издига в очите на други мъже, като се хвали за своите постижения. Той никога не целува, след което бяга да разкаже на приятели. Никога! Неговите срещи с жените, никога не са с цел повишаване на самочувствието, или прибавяне на нова бройка в колекцията си. Всичко е уважение.

Никога не става въпрос, той да вземе нещо само за себе си, но иска да го сподели с нея. Той знае, че всички преживявания, са по-добри, когато са споделени. Макар, че се чувства достатъчно добре за живота си и сам със себе си.

Най-големият му страх е да бъде видян като просто обикновен мъж. Той не е такъв и не е вдъхновен да бъде.

Ако той за момент си помисли, че тя съжалява че го е срещнала, или я е натъжило по-някакъв начин заради него, това би го наранило много. Никога не би се помирил с мисълта, че тя може да се почувства манипулирана заради него.

И все пак, той не крие своите мъжки желания. Никога не показва непукизъм или апатия за да мине под радара. Вместо това, той открито показва своята сексуалност и я представя без задръжки. Той се радва, ако тя отговори добре, но изпитва дълбоко уважение ако не го направи.

Той влиза във всяко ново приключение с новост и вдъхновение, като че ли първата му любов се е възродила. Знаейки, че сблъсъкът, който ще направи с нея ще трепти и години след това.

Дали ще бъде наранен? Ще усеща ли загуба, когато дойде краят? Разбира се. Но той вижда красотата и в това.

Той живее живота си, вярвайки че всяка интеракция, в есенцията си е съблазняване. Също така предполага, че жената срещу него винаги е заинтересована. Това може да е грешно разбира се, но е приятно предположение и това е неговият избор, чрез който живее живота си.

Той никога не се защитава, когато е обвинен, че е играч. Той знае самата истина – че никога не си играе с емоциите на жена. Той е в мир със себе си.

И така той не прави опит да се защитава или да обяснява своите начини. Той не иска нито състрадание, нито разрешение, нито дори и разбиране. Няма нужда да се защитава, поради това, че жените, са неговите най-велики защитници.

Също така вярва, че намеренията му са чисти и желани от двамата. Той е искрен и честен, може би най-честния човек, който тя е срещала. А жените са му показали, че искреността е най-добрия афродизиак.

И за него, те всички са неговите момичета. Всяка жена, е неговата жена. Той има страхотно състрадание за жените. Вижда тяхната тъга и загуба, техните застиващи мечти, техните умрели и умиращи връзки, тежките им кариери и решения и прави своята мисия една – да върне красотата в техния живот отново.

Да, той е бил създаден от жените, оформен от тях и вдъхновен от тях.

Вярвам, че това което най-много липсва в днешните интеракции с жените днес е съблазняването. Това е липсващата част от всичките ни връзки. Няма значение дали си я срещнал преди 5 минути, половин час, или си бил женен за нея за последните 30 години. Жените, всички те отговарят на същите неща, на което винаги са отговаряли.

Жените навсякъде гладуват за съблазнение, страст, романтика. Но по правилния начин.

Обществото днес налага такава тежест върху жените. Една проста дума – курва. Ако една жена изкаже желанията си директно, без задръжки, тогава обществото и лепва печат. Докато при мъжете е обратното, ние сме играчи. Но уви тези които разбират това, които осъзнават това, което изпитват жените, ще бъдат тези, към които те се отварят, както за никой друг.

Десет грешки, които мъжете правят с жените и запознанствата

Има доста често срещани грешки, които всички мъже по света правят. Днес ще се покрия някой от тях, всъщност даже ще направя списък от десет такива, въпреки че те са толкова много, че просто нямам възможност да напиша статия, които да объдне внимание на всички. Разбира се, аз съм правил всички тези грешки, за които пиша и знам от опит, че наистина са грешки. Вероятно е даже, че още правя доста неща неправилно, но пък се старая постоянно да се подобрявам!

Ето ги и тях:

1. Да си мислиш, че всичко зависи от това как изглеждаш и колко пари имаш

Познавам много такива мъже. Това което правят те е да се предадат още преди да са опитали. Мислят си, че жените се интересуват от пари, определена външност, височина или каквото и да е. И в действителност има и такива жени – малък процент, на които им се вика – Златотърсачки и настина … ти би ли искал да си губиш времето за това?! Аз – не!

Вярвам, че повечето жени са много по заинтересувани от персоналността и характера ви. Ако влезете в някой сайт за запознанства и разгледате женските профили, ще забележите че повечето от тях търсят някой, забавен и приключенски тип. Има черти от персоналността, които са като магнит за жените!

Ако притежавате тези черти, поведени и език на тялото, можете да постигнете много повече от тези, които се хвалят с пари или външност. Защото те предизвикват интерес, а не чисто привличане!

2. Да си Добричкия Пич

Един от най противо-интуитивните уроци, които съм има е, че жените никога не се чувстват наистина привлечени от Добричкия Пич. Просто е така, че да се държиш “добре” не събужда в жените силното привличане на физическо ниво. Сигурен съм, че жените които четат тази статия знаят за какво става въпрос!

Това не звучи много логично всъщност. Когато за пръв път чух за привличането, по начина, по който то наистина действа бях доста зашеметен. И разбирасе, обществото, медиите, майка ми и други фактори вече бяха “инсталирали” различни вярвания в мен.

Добричкия Пич също така вярва, че може да убеди някоя жена да почувства привличане към него, а това мога да ви кажа е – невъзможно. Повярвайте ми, опитвал съм се и съм се провалял жестоко!

3. Да даваш всичката си сила на жените

Сигурен съм, че това сте го виждали или сте били в тази ситуация. Както когато някой си намери нова приятелка и изведнъж се промение заради нея. Той предава живота си, приятелите си, всичко … само за да я задоволи.

А какво е това?! Това се нарича да даваш всичката си сила на жената си.

И защо би го направил?! Може би така сме програмирани да правим. Майките ни казват, че трябва да бъдем учтиви и добри с момичетата, да им даваме всичко и т.н. и т.н.

Добре, обаче като си дадеш силата, всъщност даваш същата тази сила, която е привляква приятелката ти. Колкото повече даваш, толкова по-студена става тя, секса спира и така нататък. Нейното привличане си отива, до някъде просто защото, получаването убива желанието.

Запомнете, тя просто иска да сте нейния силен, мъжествен мъж.

4. Да паднеш в ужасно-мощната Приятелска Зона-

ще поговорим за няколко различния случая.

Ето я срещата на Добричкия Пич.

Някои мъже, още от запознаването със някоя жена, започват да правят комфорт и само комфорт. Те започват с комплименти и подаръци. Дълги, дълги разговори по телефона, правят се достъпни по всяко едно време и т.н. И за какво помага това – за започването на едно красиво приятелство!

Да, точно така, те попадат в приятелската зона. И ти си бил там и знаеш колко трудно се излиза от нея. Може би е дори невъзможно.

След време когато се решат да се пробват за целувка или прегръдка, получат само “Ама аз си помислих, че сме само приятели” репликата и поглед.

Според мен единствения начин да излезеш от тази ситуация е да спреш да се виждаш с тази жена за известно време – може би месец или два, да започнеш да срещаш други жени. И когато отново се видите, тя може да те види в нова светлина – евентуално!

Друг подобен случай е, всъщност я привличаш, но пък не предприемаш никакви действия. Води до същия резултат, най често!

5. Да започнеш със съблазняване

Мъжете, които започват със съблазняване се наричат – Съблазнители. Те биха отишли в клуб или парти и ще започнат да съблазняват жената веднага, още на първия контакт с нея. Сещам се за Мистери, който един път каза че има точно два проблема с това – Speed and Seduction! Но това може би няма да го разберете, а не искам и да обяснявам!

Това не работи постоянно, но някой път се получава. Има жени, които биха отговорили на това. Но на това му казваме Съжалението на Купувача. Което значи, че след време жената ще се чувства виновно за действията си, може да не се обажда или да иска да ви види и т.н.

6. Да предизвикаш привличане и да скочиш да съблазняваш

Това вече е играчът. Той знае как да привлече някоя жена, но не успява да създаде достатъчно комфорт и евентуално попада в следните капани. Не създава привличане в двете страни (показва интерес прекалено бързо), или забравя да създаде комфорт (не играе в средната зона, където всъщност се играе играта), или получава Съжалението на Купувача (отива прекалено далеч, прекалено рано).

Странното тук е, че аз имам такава репутация на места. И тя идва от наблюдатели, а не от момичета, с които всъщност съм бил. Както и да е

7. Прекалява с “романтиката” и подаръците

Честно казано, обичам да мисля за себе си като романтик. Харесва ми да правя романтични жестове и не бих тръгнал да свалям момиче, в което евентуално не бих се влюбил (макар, че и обратното съм правил и май още го правя от време на време). Това ми е един от стандартите.

Романтичен жест, в правилния момент може да усили привличането по величествен начин! Но какво правят повечето мъже?! Те постоянно правят коментари, опитват се да намерят одобрение; показват се на “хайде-да-пием-по-кафе” среща с рози и се опитва да бъдат романтични и “сладки” през цялото време…

Това е просто грешно и е може би по – скоро досадно, от колкото привлекателно. Но, ако не започнеш с комплименти и и покажеш, че наистина не правиш много комплименти и че – по скоро може да даваш одобрение, вместо да го търсиш отчаяно, тогава твоите комплименти стават истински силни. Ако не започнеш с романтичните жестове още в началото и се появиш с букет на 5-та среща – тогава това пак е доста силно. И тогава, отново няма да правиш такива жестове за известно време.

Разбрахте ли?! Жената трябва да чувства, че е заслужила тези подаръци или каквото и да правите за нея. Трябва да го правиш понеже искаш, а не понеже очакваш нещо в замяна!

8. Да се опитвате да получите нейното одобрение или разрешение

В нашето желание да задоволим момичето си, понякога правим почти всички за да получим нейното разрешение и одобрение и това е една много лоша идея!

Жените просто не са привлечени от, пикльовци, които им целуват задниците. Никога! По-скоро даже им достажда този вид “внимание”. Не ми ли вярвате?! Попитайте някоя атрактивна ваша приятелка!

9. Не напредва

Някои мъже просто не знаят как да напредват в различни ситуации с жените. Има редица мостове, които трябва да се преминат от запознанството до леглото. Това може да са държане на ръце, целувка и така нататък.

Интересното е че има някакъв страх при мъжете, като се стигне до напредването. И мисля, че това е подобно на това, което изпитвате, когато искате да се запознаете с някоя нова жена,която виждате за пръв път.

Ако не знаете как да я целунете за пръв път, може да стоите пред нея с часове, само за да станете по нервни, което няма да помогне. Ако не знаете как да стигнете до следващото ниво, това ще ви прецака злобно!

Също така, ако знаете как да напредвате, ще се чувтвате много по-спокойни и компетентни.

Моето виждане за това е, че всъшност това е едно от най-интересните неща, които могат да ви се случат. Виждам го като приключение! Нека си признаем – жените държат сексуалният избор. Те взимат последното решение. Макар, че понякога “Не!” означава “Възбуди ме повече, преди да го направим”, но това е друга и доста дълбока тема.

Лично аз се радвам на този страх от напредване. Както, когато например заведеш едно момиче в празна стая и е очевидно, какво имаш впредвид, тя може само да те изгледа с “какво-по-дяволите-си-мислиш” погледа и да си спука задника от смях и да избяга. За щастие това никога не ми се е случвало. Ти поемаш риска и това е толкова готино чувство! Обичам го, по дяволите!

10. Не търсят помощ

Грешката, която пречи на мъжете, от това да имат успеха който искат – най – голямата от всички!

Ние не искаме да изглеждаме слаби и безпомощни и някак си, самото общество не ни насърчава да търсим такава помощ. Но по дяволите, аз го направих! И сега пиша тази статия в тоя блог. Живота ми е по – добър във всеки аспект. И най-готината част. Като оправиш тази част от живота си, това ти помага за всички останали зони. Като цял нов стил на живот. Всеки почва от някъде и не всички го получават натурално. Някои го могат, някои не. Но повечето могат да се научат!

Един съвет за накрая. Всички обвинявате жените, че не знаят какво искат. Но всъщност повече мъже не знаят какво искат. За какво го правите изобщо. Защото си мислите, че една жена може да оправи живота ви ли?! Това е смешно! Просто за поредната бройка, или приказка пред приятелите?! Това е смешно. Или просто поради факта, че обичате хубавата енергия, която носи женствеността?! Отговоря е ваш….