Кой е „той“ … ?!

Цигарения дим бавно се разстила към тавана на тъмната стая. Столицата е вече утихнала, докато дъждът се ръси леко, носейки свежо ухание след себе си. Няколко светлини се прокрадват през прозореца, отразявайки се красиво на стената до мен. Времето, като че ли е спряло, докато аз седя и се наслаждавам на атмосферата, на момента и на мига, който имам само за себе си.

Преди повече от две години, бях написал едно есе, тема на което беше любовта. Сега, когато го чета и си мисля, че го е писал друг. Мога да опиша тези две години с една проста дума – луди. През тези два дена, в които имам повече време да погледна миналото, дойдоха няколко реализации, за това колко съм се променил и колко различно виждам в момента.

Напоследък желанието ми да изживявам всеки един момент, да грабя от живота с пълни шепи и да виждам красотата във всичко около мен нараства със всяка изминала седмица, всеки изминал ден. Тези, които ме познават, виждат някой от главните ми черти. Импулсивен, на моменти хаотичен, винаги готов да търси нови приключения, превръщани след това в забавни истории.

Преди две години, гледах на любовта, като на емоция, като чувство, което описвах, като привличане между двама души. Сега ми е трудно да нарека, този емоционален отговор, който имаме вграден в себе си от древни времена, породен от интимноста между двама.

В момента виждам любовта като – изкуство. Иска се умение, практика, отдаденост, креативност …

Но в модерните времена, рядко имаме време за изкуство. Вмество това се отдаваме на моментно задоволяване, което утолява жаждата ни за кратко. Живеем живота си, като в транс, редейки дните си, като в броеница, чакайки да дойде края.

Голяма моя тайна е, че през последните години наблех на това, да живея живота си, като ученик на любовта, ученик на привличането. Това е една моя страст, за която отделям време всеки ден. Едно от най-красивите неща на този свят е интимността.

Едно от тъжните ми открития е, че много от жените днес таят горчиви чувства в себе си. Те не получават достатъчно страст, за която така копнеят. Истинските мъже са рядкост, почти на изчезване. Най-интересното обаче е това, как всяка жена се отваря различно на някой мъже и как те получават тези привилегии, които като че ли са излязли от някой роман.

Мъжете от своя страна, имат предубеждения за жените. След редица неуспехи, започват да се таят странни идеи, лека омраза, която никой не си признава. Разочарования, породени от собствени грешки и идеали.

Но всеки истински любовник в историята, както и тези, които се движат в света имат няколко общи черти.

Той е приятел на жените, възхитен от начина, по който те се носят из света и по начина, по който го окупират. Тяхната есенция го подсилва и в отговор, той не може да направи друго, освен да им се радва.

Той знае, че жените разбират веднага, ако са в присъствието на мъж, който искрено харесва жените, който мисли, че са красиви, кара ги да се чувстват прекрасно и им се възхищава.

Той не изпитва нужда, да се издига в очите на други мъже, като се хвали за своите постижения. Той никога не целува, след което бяга да разкаже на приятели. Никога! Неговите срещи с жените, никога не са с цел повишаване на самочувствието, или прибавяне на нова бройка в колекцията си. Всичко е уважение.

Никога не става въпрос, той да вземе нещо само за себе си, но иска да го сподели с нея. Той знае, че всички преживявания, са по-добри, когато са споделени. Макар, че се чувства достатъчно добре за живота си и сам със себе си.

Най-големият му страх е да бъде видян като просто обикновен мъж. Той не е такъв и не е вдъхновен да бъде.

Ако той за момент си помисли, че тя съжалява че го е срещнала, или я е натъжило по-някакъв начин заради него, това би го наранило много. Никога не би се помирил с мисълта, че тя може да се почувства манипулирана заради него.

И все пак, той не крие своите мъжки желания. Никога не показва непукизъм или апатия за да мине под радара. Вместо това, той открито показва своята сексуалност и я представя без задръжки. Той се радва, ако тя отговори добре, но изпитва дълбоко уважение ако не го направи.

Той влиза във всяко ново приключение с новост и вдъхновение, като че ли първата му любов се е възродила. Знаейки, че сблъсъкът, който ще направи с нея ще трепти и години след това.

Дали ще бъде наранен? Ще усеща ли загуба, когато дойде краят? Разбира се. Но той вижда красотата и в това.

Той живее живота си, вярвайки че всяка интеракция, в есенцията си е съблазняване. Също така предполага, че жената срещу него винаги е заинтересована. Това може да е грешно разбира се, но е приятно предположение и това е неговият избор, чрез който живее живота си.

Той никога не се защитава, когато е обвинен, че е играч. Той знае самата истина – че никога не си играе с емоциите на жена. Той е в мир със себе си.

И така той не прави опит да се защитава или да обяснява своите начини. Той не иска нито състрадание, нито разрешение, нито дори и разбиране. Няма нужда да се защитава, поради това, че жените, са неговите най-велики защитници.

Също така вярва, че намеренията му са чисти и желани от двамата. Той е искрен и честен, може би най-честния човек, който тя е срещала. А жените са му показали, че искреността е най-добрия афродизиак.

И за него, те всички са неговите момичета. Всяка жена, е неговата жена. Той има страхотно състрадание за жените. Вижда тяхната тъга и загуба, техните застиващи мечти, техните умрели и умиращи връзки, тежките им кариери и решения и прави своята мисия една – да върне красотата в техния живот отново.

Да, той е бил създаден от жените, оформен от тях и вдъхновен от тях.

Вярвам, че това което най-много липсва в днешните интеракции с жените днес е съблазняването. Това е липсващата част от всичките ни връзки. Няма значение дали си я срещнал преди 5 минути, половин час, или си бил женен за нея за последните 30 години. Жените, всички те отговарят на същите неща, на което винаги са отговаряли.

Жените навсякъде гладуват за съблазнение, страст, романтика. Но по правилния начин.

Обществото днес налага такава тежест върху жените. Една проста дума – курва. Ако една жена изкаже желанията си директно, без задръжки, тогава обществото и лепва печат. Докато при мъжете е обратното, ние сме играчи. Но уви тези които разбират това, които осъзнават това, което изпитват жените, ще бъдат тези, към които те се отварят, както за никой друг.